гр. Павел Баня вторник -2°C

Забележителности

Къща-музей Чудомир

Чудомир (истинско име Димитър Христов Чорбаджийски) е български писател-хуморист, краевед и художник роден 1890-та в село Турия. Днес неговата родна къща е превърната в музей.

Храм-паметник „Рождество Христово“ в Шипка

Няма как да не забележите отдалеч златните кубета на храма. Манастирът е въздигнат в памет на руските войници и български опълченци, загинали през освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. Построен е в стила на руските църкви от XVII в. Думите на митрополит Методи Кусев по време на освещаването на 15 септември 1902 г. остават в историята: „Този храм ще свидетелства за един свещен акт, извършен от руския народ, и ще наумява за един свещен дълг, който българският народ прие.“

Тракийски храм в могилата Шушманец

Разположен е край град Шипка. Открит е през август 1996 г. Състои се от широк коридор, преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла куполна камера, чиито повърхности са покрити с фина блестяща бяла мазилка. В средата на преддверието има изящна йонийска колона, а в центъра на кръглата камера се издига масивна дорийска колона. Пластичната украса от полуколони и пиластри отразява религиозните и философски представи на траките за строежа на света. Гробницата е ограбена още в древността, използването и се вмества в IV в.пр.Хр. Уникалното му архитектурно решение го прави едно от най-представителните произведения на тракийската архитектура.

Казанлъшката тракийска гробница

Открита е случайно през 1944 г. от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери. Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на античното културно наследство. През 1979 г. тя е обявена за паметник със световно значение защитен под егидата на ЮНЕСКО.

Исторически музей „Искра“ в Казанлък

Основан през 1901 г. Историческият музей „Искра“ е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват над 70 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край.
В музея може да видите постоянните експозиции на отделите „Археология”` „Възраждане”, „Нова история”, „Етнография” и „Най нова история”. Интерес за туристите представляват колекциите от костени сърпове ( най-голямата в югоизточна Европа), средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии от бита на казанлъчани в миналото.

Къща-музей “Чудомир” в Казанлък

Домът на изтъкнатия български писател, художник и обществен деец Димитър Чорбаджийски – Чудомир в Казанлък е обявена за музей още на следващата година след смъртта му – през 1968. Музейният комплекс включва скромния Чудомиров дом с неговата неповторима атмосфера; художествено-документална експозиция, разположена в три зали с обща площ 300 кв. м.; модерно фондохранилище и уютна конферентна зала с мултимедийно оборудване.
В него се съхраняват повече от 15 000 оригинални ръкописи, рисунки, скици, писма, книги и лични вещи на Чудомир и неговата съпруга – художничката Мара Чорбаджийска.

Музей на розата в Казанлък

В Казанлък се намира единствения по рода си Музей на маслодайната розата. Първата музейна експозиция е открита през 1967 г. Той се се намира в парк „Розариум“ и притежава богата колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на българското производство на маслодайни рози. В музея могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и вода. Направена е и възстановка на склад за розово масло и на първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло създадена през 1907 г. Забележителен предмет в експозицията на музея е съд за розово масло (конкума), който е бил използван за последен път през 1947 г., но ароматът на рози се носи все още от него.

Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък

Първият в България музей на фотографията и съвременните визуални изкуства. Изложени са артефакти, които са дали началото на фотографския живот в Казанлъшкия край – стъклени плаки от XIX-ти и началото на XX-ти век, стари фотоапарати.
В музея се поддържа постоянна фотогалерия, с творби на гостуващи майстори на фотографията във времето, както и творби от утвърдените вече в Казанлък и в национален мащаб автори.

Музейният комплекс „Христо Ботев” в Калофер

Мемориална къща-музей: Къщата, в която най-дълго е живяло семейството на Ботев. Възстановена през 1942-1944 г. по спомени на Ботевия брат о.з. ген. Кирил Ботев и по-възрастни калоферци. Експозиционна зала: Построена през 1973 г. В експозицията преобладават фотосите и снимковият материал. Оригинални експонати са: единствените запазени лични вещи на Ботев – джобен часовник и писалищни принадлежности; печатната преса “Знаме”; печатната преса на Димитър Паничков. Паметникът на Христо Ботев от 1930 г.: първият паметник на Ботев в Калофер, автор Кирил Георгиев; Паметникът на баба Иванка – майката на Ботев, авт. проф. Мандов.

Паметник на Бузлуджа

Решение за изграждане на Дом-паметник на Комунистическата партия се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Дом-паметникът е открит на 23 август 1981 г. лично от Тодор Живков.

Архитектурният проект е дело на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския Стадион в Монреал, както и със сграда проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт на Гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ. В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев.

Pin It on Pinterest

Share This